текст и снимки: Атанаска Михалева21 януари - Бабинден популярен празник и

текст и фотоси: Атанаска Михалева

21 януари - Бабинден известен празник и до ден сегашен. Но в наше време са се трансформирали “героите ” на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а през днешния ден – на медиците от родилните отделения. За него споделя Атанаска Михалева ръководителката на:

" Бабинден – ден, като ден, само че някак си по друг от другите, за младите булки, невястите които са раждали и бабите, които са „ бабували “ през годината. В днешни дни е останал единствено загатна за ония времена, когато до родилката е имало две дами – свекървата и най-важната „ баба “ в селото, тази която е израждала родилката. Този празник е бил и си остава извънредно уважаван. Ден, в който всеки сдобил се с най-ценното в живота си рожба, засвидетелства респект и почитание към тези, които са помогнали с цел да се роди нов живот.

Всяка година дамите от село Здравец съблюдават традицията и означават празника. Подготовката е още от ранни зори – да заколиш кокошка, да омесиш кравай и питка, да разточиш баница, да направиш сладка мента. А най-важното е да облечеш най-хубавата одеждa, както се споделя,,бабинденската ”, да се забрадиш  не по какъв начин да е, а „ бабинденско ”, да се закичиш с пъстрите пера и шарените краища на чомберчетата, да нарамиш бохчата и хайде  на празника. Свири се както едно време по здравешки на площада, хора като „ изхвърли кондак “, „ талиш “, „ бригадирската “, „ лявата “, „ здравешка тропанка “ и доста други. На този ден дамите от групата за достоверен фолклор „ Здравец “ пеят на маса и играят закачливи игри и сценки. За най-хубавите има награди, а за всички присъстващи се разиграва лотария.



По остарял бит Бабата подрежда софрата и с усмивка посреща младите майки, които са родили през годината. Поема бебето от майката, връзва му червен конец на ръчичката срещу „ уроки ”, измива му очичките с прясна вода и помазва челцето с мед и масло и благославя:,,Да пораства живо и  здраво, да стигне до стотната си година и по-нагоре ”. Подскача три пъти и отново благославя:,,Да е палаво и игриво ”. Дарява детето с ризка и вързана в нея сребърна паричка. Младата майка и полива да се измие, бабата изпуска сапуна и отрива мокри ръце по полите на дамата като благославя:,,Както се плъзга сапуна, така елементарно да се раждат децата! ”. После взима кандилото, поставя тамян и въглени и прикадява софрата и на всяка една майка под полата, като изрича:,,Тая година, които са родили, следващата година да повторят, цялостните да се изпразнят, празните да се изпълнят. Амин! ”.

Всяка майка подарява бабата със сребърна пара, престилка или къделя, а първескинята  промушва кенарена риза и шарени чорапи през  кравая с дупка. Бабата разчупва кравая  и раздава на всяка къшей, по който гадае какво дете ще добие — крайче за момче и средица за момиче. И по този начин празника приключва по здрач, празник единствено за дами, на който мъжете не участват и не смеят да ги гневят, тъй като срещнат ли ги и не дадат пара, рискуват да си идат с цялостни гащи с камъни.

В началото на януари 2020 година групата снима филм с участници от три генерации дами - баби, дъщери и внучки. Започва с възстановка на раждане (1910 г.)   в кошара с биволица и овце с агънца, на земята върху плява. В предишното на раждането се е гледало като на мръсна работа и дамите са раждали в обора при добитъка. Извършва се от „ баба ”-акушерка, която оказва помощ на майката, да роди крепко бебе.

Филмът продължава в дома на „ бабата “, където идват невестите с децата да почетат „ бабата “. Показва се баене посредством „ чупене на яйце ” в чаша с вода. Бабата-лечителка дава на урочасаното (болното) дете да пие три глътки от водата и три пъти го пръска с вода по лицето. Против уроки се „ гасят ” въглени в паничка, цялостна с „ мълчана вода ”. Бабата-лечителка взема с дилафа от печката 3 въглена и ги пуска във водата. Изрича баялна формула. Дава на урочасаното дете да пие 3 глътки вода от 3 места на паничката и му измива   лицето, очите, ръцете  за здраве и му завързва на ръчичката бял и червен конец със златна паричка. Дарява го с ризка.

В последваща сцена дамите демонстрират подготвяне на обичайната храна за Бабинден – питка, точена баница изпечена в пещ, варена кокошка, сливен булгур, тиквеник,  ракия, вино. Обличането на невестите (жените) е с празнични носии за Бабинден. Женската носия се състои от риза с бродерия по полите и ръкавите; сукман с чапак или чукман (фуста); „ дигана ” тъкана престилка – с разнообразни модели „ кривата пръчка ”, „ трендафилите ”, „ рогата ”, „ перцата ”, „ борчетата ” и така нататък (престилката в средата, в долната част и в профил доникъде в допълнение е украсена с плетена дантела); тъкан колан „ на кори ”. Горните облекла са труфя или хърка. Главата е забрадена с един или два чумбера, които по краищата имат наплетен „ сачак ” или „ червенца ”. Чумберът е декориран и с разноцветни пампули, пулове, синци.

В плитките на косата за заплетени панделки и в допълнение са украсени с „ крайци ” с мъниста,  монети, синци, висулки. На главата слагат и в допълнение направени „ пера ”. Жените украсяват гърдите си с разноцветни гердани, нанизи или кордони с пендари и други Невестите от селото отиват в дома на „ бабата ”, която им е пособия при раждането на детето. Всяка жена носи шаблон сапун и забрадка, питка и копан от кокошка – подарък за „ бабата “. Обредно измива ръцете и. Даряват я с забрадка, риза, чорапи, платно. Жените са опекли прясна погача, която слагат пред бабата една върху друга, като пожелават: да са високи житата, да има изобилие и през идната година  питите да са повече. Бабата ги благославя: да имат повече деца, да са живи и здрави и да има благоденствие в дома им. За общата софра на Бабинден се носят още баници, кокошки, наденици, сладкиши, ракия, вино...



Веселбата е бурна, с пиперливи подмятания и закачки. На Бабинден в случай че празнуващите дами срещнат мъже на пътя, желаят им пари. Ако мъжете откажат или нямат пари – дамите им събличат облеклата и им се подиграват. На Бабинден се играят хора и се пеят шеговити песни, свързани със половия живот, зачатието и раждането. На Бабинденската софра е радостно, с тостове, да се раждат повече деца, за здраве и дългоденствие, с доста музика, игри и песни.
Втората част на кино лентата демонстрира по какъв начин дамите създават бабинденското забраждане.